Първите години от живота на детето са период, в който се формират основите на всичко – от мисленето до характера, от емоционалната устойчивост до езиковата изразност. Именно тогава, често без да осъзнаваме колко ценно е, четенето може да се превърне в нещо много повече от „активност преди лягане“. То може да стане мост между родител и дете, време за свързване, за въпроси, за смях, за учене и за създаване на навици, които остават за цял живот.

Много родители си мислят, че четенето започва тогава, когато детето проговори. В действителност обаче бебетата още от първите месеци са способни да се наслаждават на гласа ви, на ритъма на думите и на цветните изображения в книжките. Представете си следната ситуация: бебето е в шезлонга, а вие седите до него и четете кратка римувана история с преувеличена интонация. То не разбира думите, но усеща вниманието, спокойствието и вашата отдаденост. Това е началото.

С времето тези моменти започват да носят и конкретни ползи. Когато четете на детето, мозъкът му активно създава връзки между звуци, думи и образи. Ако например прочетете „коте мяука“, докато показвате илюстрация на коте, детето започва да асоциира звука с животното. Това е една от основите на когнитивното развитие – разбиране на причинно-следствени връзки, наслагване на информация и изграждане на речников запас.

Понякога родителите се притесняват, че детето не говори, въпреки че вече е на две години. В такива случаи, четенето може да бъде особено полезен помощник. Дори да не отговаря с думи, детето слуша, запомня и натрупва езиков ресурс. Ако четете редовно едни и същи книжки, ще забележите как в един момент то започва да допълва изреченията с последната дума или да реагира при любима сцена.

Но четенето не е само за ума. То е и за сърцето. Много деца преживяват първите си уроци по съпричастност чрез героите в книжките. История за мече, което си търси приятел, или за зайче, което се изгубва и го намират – тези уж „простички“ разкази помагат на децата да разпознават емоции. А когато разказвате как героят се чувства – „Мечето е тъжно, защото е само“ – детето започва да свързва думите с вътрешни усещания. Това развива емоционалната интелигентност, дори преди детето да е способно да назове собствените си чувства.

За да стане четенето част от ежедневието, не е нужно да имате цяла библиотека. Важно е постоянството, не количеството. Един от най-лесните начини да изградите навик е да четете всяка вечер преди лягане, дори само по 5 минути. Създава се ритуал, който носи сигурност. Децата обичат повторението – да чуят една и съща история десетки пъти не ги отегчава, а ги успокоява. Може би на вас ви е писнало от книжката за жабчето, но за детето това е любимо време, в което сте само с него.

Не подценявайте и ситуациите извън дома. Ако чакате ред в педиатричния кабинет, вместо да подадете телефона с клипче, извадете тънка книжка с картинки от чантата. Няколко минути четене в количката или в колата преди тръгване също вършат работа. В ежедневието има много „малки прозорци“, в които можем да предложим четене вместо екран.

Важно е и детето да има достъп до книжки. Ако те са подредени на горен рафт или пазени „за по-нататък“, няма да станат част от играта. Можете да сложите малка кошница с книжки до килима за игра или да оставите няколко в столчето за хранене. Дори по време на следобедната закуска можете да разкажете кратка история, докато похапвате заедно. Когато вие четете на детето си, му давате не просто история, а глас, присъствие и емоция, които нито един запис не може да замени. 

И още нещо – не забравяйте, че децата учат най-много от това, което виждат у вас. Ако ви видят с книга в ръка, с вестник, списание или дори рецепта за вечеря, ще започнат да имитират това поведение. За тях четенето ще изглежда като нещо съвсем естествено и приятно – също както играта или разходката в парка.