Много родители използват наказания, защото това е познат и бърз начин да коригират поведението на детето. В краткосрочен план те изглеждат ефективни – детето веднага спира нежеланото поведение. Но в дългосрочен план наказанията създават страх и недоверие, защото детето може да се подчини, но не защото разбира защо нещо е грешно, а защото се страхува от последиците. Освен това намаляват самочувствието – ако детето редовно бъде наказвано, то може да започне да вярва, че е „лошо“, вместо да осъзнае, че просто е направило грешка. Наказанията също така не учат на самоконтрол, защото не помагат на детето да се научи как да управлява емоциите и действията си, а просто потискат реакциите му.

Вместо наказания, е важно да се използват техники, които учат децата на отговорност и самоконтрол, без да вредят на връзката родител-дете. Един от най-ефективните подходи е поставянето на ясни правила и очаквания. Ако детето редовно разхвърля играчките си и не ги прибира, родителят може предварително да обясни правилото: „Когато приключиш с играта, прибираме всички играчки на мястото им“. Ако детето забрави, вместо да бъде заплашвано, може да му се предложи избор: „Искаш ли да ги приберем заедно или сам ще се справиш?“. Ако наказанието е отнемане на играчките, детето ще се чувства наказано, но няма да се научи на отговорност. Ясните правила помагат на децата да разберат очакванията, а даването на избор ги мотивира да поемат отговорност.

Друга техника е използването на позитивно подсилване вместо заплахи. Ако детето винаги се бави сутрин, вместо да бъде заплашвано с отнемане на привилегии, може да бъде насърчено чрез игра: „Хайде да видим дали можеш да се облечеш, докато броя до 10!“ или „Когато се облечеш бързо, ще имаме време да избереш любимата си закуска!“. Заплахите само ще направят детето още по-нежелателно настроено към сутрешната рутина, докато позитивното насърчение го мотивира да съдейства.

Активното слушане и емпатията също са важни техники. Ако детето плаче и се ядосва, защото не му позволявате да гледа още един епизод на любимото си филмче, вместо да му се заповядва да спре да плаче, може да му се покаже разбиране: „Виждам, че ти е трудно да спреш, защото много ти харесва. Разбирам те. Но сега е време за лягане. Утре можеш да гледаш още един епизод.“ Ако родителят игнорира чувствата на детето или му крещи, това само ще засили емоциите му и ще го накара да се чувства неразбрано. Когато детето усеща, че е чуто, е по-склонно да приеме правилото, дори и да не му харесва.

Предлагането на избори е друг ефективен метод. Ако детето отказва да си измие зъбите, вместо да бъде принуждавано, може да му се даде избор: „Искаш ли да измиеш зъбите с ягодова или с ментова паста?“ или „Ще си измиеш зъбите преди или след като облечеш пижамата?“. Ако детето бъде заплашено с наказание, като например забрана да гледа телевизия, то ще се подчини от страх, но няма да разбере защо миенето на зъби е важно. Децата обичат да имат усещане за контрол, а когато им се предлага избор, те се чувстват по-автономни и същевременно следват правилото.

Използването на естествени и логически последствия вместо наказания е още един начин за изграждане на дисциплина. Ако детето хвърля храна на пода по време на вечеря, вместо да бъде наказано, може да му се обясни: „Ако хвърляш храна, значи си приключил с вечерята. Ако искаш да ядеш, храним се на масата.“ Ако родителят наложи несвързано наказание, например забрана за гледане на телевизия, детето няма да направи връзката между поведението си и последствията. Логическите последствия помагат на детето да свърже действията си с резултата, без да се чувства наказано.

Поставянето на граници без наказания не означава, че децата ще правят каквото си искат. Напротив, когато родителите използват позитивни дисциплинарни техники, децата развиват вътрешна мотивация да следват правилата. Ясните очаквания, активното слушане, даването на избори и логическите последствия помагат на детето да се учи от действията си, без да се чувства засрамено или уплашено. Възпитанието с уважение и разбиране изгражда здрава връзка между родител и дете, като същевременно насърчава самостоятелност и отговорност.